Истински европеец ли е българинът днес

   „Не! Твърдо и категорично, не! Българинът днес е Балкански сънливец. Европейците днес са работни“-така казват някой.„Те са по-развити, те са пет века по-напред.“ - това е мнение на всички родоотстъпници и предателi.

   Защо мислите така? Защо смятате, че не е европеец? Заради простаците в училище? Те не са пример! Заради управниците? Заради агитките по стадионите? Нима на запад няма такива неща?! Нима само ние сме расли в гората?! Нима са нещо повече?! Кажете, не мълчете Българи? Не правете кефа на тея’ глупешки’ мислители.

   Не съм съгласен с тези „идиоти“, чиято работа евентуално може да се каже, че е да хулят езика, историята и народа. За мен сме по-добри във всичко от Европейците на запад. Това, че сме били роби и после пак и пак не значи да се предадем и да избягаме на далеч. Нека да променим България. Нима Борислав Радулов, който е вице световен по Кик Бокс, а е само на 14 не може да промени България? Асен Максимов и Андрей Попов-футболисти, които носят медали на България, Николай Динолов-каратист- републиканец и със сърце на Балканец, Лияна Георгиева-танци, Николай Соколов-тенис на маса, Иво Иванов- уличен фитнес, та нали той изкарва Бургас и по-точно младите да тренират, Карин Околие- лекоатлетка, Валко Нешев- тенисист, Траян Нешев- водна топка, те немогат? Арт Студия, като „Камбана“ също прославят България. Валентина Стойчкова-писател и аз Мартин Петров-писател, публицист и прочие. Всички ние, а и много, повярвайте много други, прославяме България на нейна и на чужда територия. Ние сме деца, ние сме още млади хора, а старите любители на родоотстъпничеството, онея’ хорица от пейката пред блока ни хулят колко сме тъпи, прости и недоразвити. Голяма част са глуповати, но те ще се учат от нас по-умните. Нека обърнем внимание и на развитите, не само на хулиганите  Не трябва да се учат от запада. Запада не е идеал, идеала е в сърцето. Има ли Европата и запада такива деца, а? Кажете ми де драги предатели и родоотстъпници. Не свързвайте глупежките мислители и техните времена с Европа. Техните времена отминаха. Вече са на по 60 години старчета. Сега е нашият миг, сега е нашето време. Нека да им запушим устите на ежедневковците, които ни хулят от пейките пред блока. Вече е тук новото поколение, може да е по-невъзпитано, но е заради Европа и нейният „идеал“. Не сме европейци, а? Ние сме кръгли нули, така ли? Ние сме прости, невъзпитани и нищо не можещи? Нищо ли не сме постигнали? Ние не носим всеки ден медали на България, така ли? Ние сме прости, а вие? Вие какво направихте драги ми ежедневковци? Искате да избягате от родният дом докато другите се борят, за да защитят неговата чест? Искате да се отречете от България и да имате ново име, нов народ, нова държава и нов идеал? Искате да сте европейци? Нищо не ви спира, но вие оставате Българи! Може да сме Българи, но сме по-европейци от всички западняци, ние сме много повече от тях. Нищо, че някой е казал, че сме петстотин години назад. Сега ние сме наваксали с хиляда години. Ние сме по-европейци, ние можем!

Доверието

     Думите „циганин“ и „цигания“ са с две различни значения. А когато ние не правим разлика, то ние ставаме „расисти“, „фашисти“ и „нацисти“ в очите на политици, в очите на съда и най-важното в очите на обществото. Ако не искаме да ни е срам, а да сме горди, когато кажем, че сме Патриоти и националисти, то ние трябва да променим впечетлението на обществото, а това ще стане, когато медиите спрат да ни сатанизират. Защо сме сатанизирани и защо ни обиждат по такъв долен начин? Защото драги читатели има много скинари, които наистина са „расисти“, някои дори са „нацисти“ и поддръжници на Фюрера (слава на Бог аз не познавам и се разграничавам от такива). Те не помагат на България. На България помагаме ние чистите и святи Патриоти. С какво? Въпросът е лесен, а отговора още по-лесен, братя Българи. Ние помагаме с будителска дейност, с писане, с четене, с помагане на бедните, с подръжателство на талантите. Ние помагаме с това, че будим културата и създаваме история. Ако всеки от нас подаде ръка на беден и му даде комат хляб, ако в автобуса не псуваме бабите и дядовците, които са си дали живота за работа върху България, а им отстъпим място, ако всеки прави по едно добро- то той прави по едно добро за България. Естествено, някои ще кажат, че ние не можем да променим България напълно, ако нямаме власт, но не съм съгласен, защото Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, Каравелов, З. Стоянов и т.н. български светци не са имали власт, но са възкресили България. Защото ако имаме доверието на народа ние Патриотите сме една крачка пред правителството и неговите закони.

Силната природа

    Една тъмна вечер в Боянската махала падна гръм. Едно дърво на средата се пречупи и короната се разполови на две, таман цъфнала и разлистила се. Калдъръмът бе осеян от бял пролетен цвят. На улицата потече една струя алено червена кръв. Красив черен щъркел бе на дървото, но след бурята се озова на земята под клоните мъртъв. Кучето Шаро на стареца, живеещ в къщата от другата страна на улицата, започна да вие злокобно. Старият дядо Ставри излезна и съзря тази грозна и в същото време невиждана в старите му спомени гледка. Той не бе виждал нещо толкова силно, не бе виждал такава буря. От очите, които бяха видели много, протекоха няколко сълзи. Дядото отиде бързо до дървото. Той искаше да извади щъркела. През туй време обаче отново духна вятър. Старецът се озова под дървото, оплетен в клони. Кучето му отиде до него и почна да скимти жално. Почна да вали. Падаха гръм, след гръм. Небето за секунди ставаше светло от светкавиците, които заобикаляха дядо Ставри. Тези кълба от огън спускани от ядосаните богове, палеха всичко около стареца. Плач, тъга… всичко бе свършило за този човечец. Той се чувстваше беззащитен и неимоверно много уплашен. Следващият напън на силния вятър бутна още едно дърво. То падна върху кучето на дядото. Тогава силата на целия огън, вода и суша се събра в ръцете на иначе гърбавият и уморен от годините дядо. Той повдигна дървото, под което бе затиснат и го метна на страни. Страшна сила и в същото време мъка бе обзела Ставри. Той извика силно от гняв, сякаш бе разгневен гладиатор. Тогава дядото се забърза към своето куче, което бе на два-три метра от него, но в този вятър те бяха като километри. Изведнъж дървото и кучето полетяха като перце из въздуха над Бояна. Старият Ставри падна като пронизан от меч. Почна да плаче. Не го беше срам, защото около него нямаше жива душа. Хората, които гледаха кротко, зад сигурните прозорци, как този великан се бори със силата на природата, как той спасява едно същество, попада в капан, после друго, но вече е късно за всички.

   На другата сутрин дядото още лежеше на земята. Той бе обагрен в червена кръв от снощното изпитание. Група туристи от едно сдружение се появиха от гората. Явно през нощта те също са се борили с природата, защото бяха много изморени. Те видяха лежащият насред пътя дядо, видяха го увит в червена премяна. Веднага, въпреки умората, се затичаха да му помогнат. Дядото им каза, че те са единствените добри хора на тая земя, че освен любителите на гората, че освен тези ценящи родната природа и нейната сила, няма други добродетели, няма храбреци. Каза им, че хората и изнежените „Боянски аристократи“ го гледали от вътре как се мъчи. България, родината, нашата природа била изправена срещу най-милото му, за да покаже на „тея“ от вътре колко много пропускат, колко много губят, когато не обичат силно.

   Кучето и щъркелът загинаха, дядото остана самотен на тази улица, създадена за „аристократи“. Тези изморени, обичащи България и нейната природа туристи бяха единствените загрижени за стареца. Ето, ето от къде идва всичко, от там, че природата е единственият учител и то могъщ.

П.П. Дано всички се замислят, кои са най-добрите хора. Даващи пари за бетон или даващи пари за природа и обич. 

Бездомна изповед

   Драги ежедневковци!

   С напредване на възрастта, може да се каже, че помъдрявате все повече. Почвате да правите интриги на всеки четири години, да се карате и излагате пред света. Ще ви разкажа една история, а после вие ще дерзаете и ще обмисляте какви ще са ви предизборните обещания за тези, които не гласуват, защото нямат пари да си извадят документи, за тези без троха хляб, без зрънце жито!

   Един ден, докато отивах към училище, аз, 13 годишен хлапак, видях трима-четирима бездомника, стана ми жал. Те едни с вехти лица, с неизбръснати бради, дрехи с кръпки по тях, без обувки - боси, тези мъченици на България. Беше студено -   сняг до колене! Замислих се как ли живеят тези хорица, тези стари дядовци, тези мъченици. Какво им се бе случило, за да опрат до мръсните кофи, които са им магазина и студените улици, които са им домовете, всеки ден, даден от Бога. Как да разбера? Какво да направя? Запознах се с тях, да, запознах се, мен не ме е гнус, страх и не ходя със стотина човека охрана. Кажете, че съм луд, аз нямам проблем с това! Имах четири спестени левчета, които бяха за училище и за моята храна, но се замислих дали те не са по-гладни от мен. Купих готови супи и чай от малко квартално магазинче и ги поканих на обяд. Седнахме в техния дом, един заледен навес до трафопост на стар панелен блок. Беше студено, навсякъде лед - пързалка, течение все едно сме в Сибир. Почнаха да сърбат, като невидели, но те наистина не бяха виждали от дълго време топла храна. Всеки един ми предложи от неговата, но аз бях хапнал доволно у дома. Да, аз имах и дом и храна, а те?!

   Всеки имаше една торба, от която един вадеше „Под Игото“, друг „Библията“, а третият вадеше „Сонети на Шекспир“… интелигентни хора, но на този хал, тъжно, да, тъжно! Попитах защо интелигентни хора като тях са изпаднали в това положение да се влачат като червеи, гниди и изчадия по студените Януарски улици, а те ми отговориха един по един, без да се прекъсват.  

   Първият с облекчение от глада почна да разказва:

„Момче, нали знаеш, когато един човек не е удобен, пада долу,

нали знаеш, че няма вечни неща на този свят,

нали знаеш, че никой не иска интелигентни и честни хора?

Когато бях на около четиридесет години, аз бях редактор в стар български вестник,

бях честен с читателите, с народа и с националността си,

но явно на тогавашните  четиридесет и пет годишни диктатори не им изнасяше,

знаех много, казвах истината и ме свалиха на бърза ръка, паднах,

паднах тук, долу, на улицата… и колата, и жената, и децата - всичко ми взеха!“

Вторият започна с усмивка и ми каза да не се натъжавам, да не говоря, да стоя кротък, че системата ни е такава, че няма как аз да променя нищо, че трябва да живея с мисълта, че ми тъпчат хомота и да си мълча. Той започна с въздишка, сякаш щеше да пророни сълзи:

„Стигнах до този хал с много усилия, с много труд,

за  да си бездомен и умиращ мъченик, трябва да се трудиш,

трябва да работиш, да не лъжеш, да искаш промяна, да искаш истината,

да искаш мир и любов, аз се трудих и ето ме!

Бях видно лице, бях известен и бях четен и уважаван човек, но сега?!

Ех, сега нямам нищо, ни дом, ни хляб, ни слово, сега имам само тези двама другаря.

Бях издигнат в библиотеката, но и там има туй-онуй и затова ме изолираха.

Сега съм тук! Сега съм нищо! Сега просто съществувам, не живея!“

Третият мълчалив, но ми каза:

„Момче, преди десетина години аз казвах на всеки всичко в лицето,

обичах да говоря открито, с патос,

обичах си родината и исках нещо да направя, исках нещо да стане,

ех, момче, сега аз съм тук, защото не на всеки му изнася истината,

не всеки иска да чуе истината, макар че трябва, защото е полезно,

защото от грешките се учим, от тях ще сполучим,

но уви, не тук не е така!“

   Те ми казаха, че нито демокрация, нито комунизъм, нито царско, нито нищо не им пречи, не им пречи системата, а това, че хората в нея не са читави. Просто хората си градят имидж, а не служат, те искат история с имена, а не с дела, искат всичко, а не може. Ето, сега народът се надига, и? Нищо!

   Защо най-големите лъжци са горе - на върха? Защо истинските и тези, които говорят истини, са долу - долу на улицата? Защо тези, които учат и се развиват, са заличавани и прокуждани? Защо трябва лъжата да живее? Защо? Защо лъжещите взимат по 5 000 лева заплата, а говорещите, истинските не взимат нищо, те са оставени и без пукната стотинка?! Нека взимат и по 10 000 лева заплата, но ние да взимаме по 100 000 лева! Ех, народе, ех, братя, събудете се от този сън дълбок, аз ще чакам да се събудите, да се разсъните, а до тогава… Съ нами Богъ и все напредъ!

П.С. Дерзайте!!!